В очакване...
Скрито
в нежно среброкосие,
в скреж на
тихо безпокойство,
някъде във мислите
притулено,
пазя онова
вълшебно тайнство
на тихи мъжки стъпки,
идващи
към мен от тишината,
в очакване
на нещо да се случи,
щом пак
със нежност пълна
е луната.
Магия лунна
в очите ми изплува
и връща
мисли съкровени,
в очакване
на тихи мъжки стъпки,
вратата си
отварям с трепет...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
