11.01.2008 г., 11:49

В очакване...

1.3K 1 50

 

 

                Скрито 

                в нежно среброкосие,

                в скреж на 

                тихо безпокойство,

                някъде във мислите

                притулено,

                пазя онова

                вълшебно тайнство

                на тихи мъжки стъпки,

                идващи

                към мен от тишината,

                в очакване

                на нещо да се случи,

                щом пак

                със нежност пълна

                е луната.

                Магия лунна

                в очите ми изплува

                и връща

                мисли съкровени,

                в очакване

                на тихи мъжки стъпки,

                вратата си

                отварям с трепет...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...