11.01.2008 г., 11:49

В очакване...

1.3K 1 50

 

 

                Скрито 

                в нежно среброкосие,

                в скреж на 

                тихо безпокойство,

                някъде във мислите

                притулено,

                пазя онова

                вълшебно тайнство

                на тихи мъжки стъпки,

                идващи

                към мен от тишината,

                в очакване

                на нещо да се случи,

                щом пак

                със нежност пълна

                е луната.

                Магия лунна

                в очите ми изплува

                и връща

                мисли съкровени,

                в очакване

                на тихи мъжки стъпки,

                вратата си

                отварям с трепет...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...