9 сент. 2012 г., 11:51

В очакване...

739 0 1

Самотен светофар на пътя черен чака,

в него вперени са хиляди очи.

Защо ли е застинал в цвят червено?

Не проумяват хората сега.

 

Като живота ни е спрял

и сякаш забранява ни да тръгнем,

макар и трудно, да се преборим със страха.

Очакваме да светне пак зелено,

но нейде лута се в самота.

 

Край нас мъглата гъста ни превзема

и сякаш е изтрила всеки цвят,

душата ни затлачена от кал замира

в очакване на светофара спрял.

 

А като кърваво око ни гледа светофарът

и иронично смее се на нашата съдба.

Кога ли в сърцата смелост ще намерим

да превъзмогнем силата на таз червена светлина?

 

Кога ли светофарът пак ще светне в зелено,

а чакащите променят ще своята съдба?

Кога ли пак живота ще превърнем

в палитра цветна от любов и светлина?

 

Кога и чувствата ще се пробудят

и ще обгърнат с обич този свят?

Дали и ние нявга ще поправим

блокиралия светофар на нашия живот?

 

 

РМ

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...