12 февр. 2008 г., 12:32

В очакване да се завърнеш

1.6K 0 6

Във късна нощ те чакам  да се завърнеш,

да дойдеш и да кажеш "Мила, отвори"...

Синът ти малък спи във своето легло.

Във стаята часовник  монотонно  пее

тик-так, тик-так - часове, минути лее.

А аз в леглото сгушена седя

и чакам, но не мога да заспя...

Чух нещо хлопна.

Ах, дали си ти!

Сърцето ми започна да тупти.

Изтичах леко и затаих дъх.

Уви, почувствах нощния спокоен лъх...

Така ми се е сторило, изглежда...

И връщам се, изпълнена с надежда,

че всеки миг ще дойдеш ти, ще кажеш:

"Мила, отвори"

1974г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Кръстанова-Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • Много убедително и вълнуващо е предадено трепетното очакване.
    Поздрав!
  • Жани,толкова е верно,че чак боли!Аплодисменти за теб!
  • Ех, Снеже...върна ме там...някога...
    с обич за теб.
  • 34 години оттогава... Дочакала си го, явно
    Поздрав за стиха и за търпението!
    "Всяка сила е постигната с търпение и време" (Балзак)
    Силна си, Снеже!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...