Feb 12, 2008, 12:32 PM

В очакване да се завърнеш

  Poetry
1.6K 0 6

Във късна нощ те чакам  да се завърнеш,

да дойдеш и да кажеш "Мила, отвори"...

Синът ти малък спи във своето легло.

Във стаята часовник  монотонно  пее

тик-так, тик-так - часове, минути лее.

А аз в леглото сгушена седя

и чакам, но не мога да заспя...

Чух нещо хлопна.

Ах, дали си ти!

Сърцето ми започна да тупти.

Изтичах леко и затаих дъх.

Уви, почувствах нощния спокоен лъх...

Така ми се е сторило, изглежда...

И връщам се, изпълнена с надежда,

че всеки миг ще дойдеш ти, ще кажеш:

"Мила, отвори"

1974г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • Много убедително и вълнуващо е предадено трепетното очакване.
    Поздрав!
  • Жани,толкова е верно,че чак боли!Аплодисменти за теб!
  • Ех, Снеже...върна ме там...някога...
    с обич за теб.
  • 34 години оттогава... Дочакала си го, явно
    Поздрав за стиха и за търпението!
    "Всяка сила е постигната с търпение и време" (Балзак)
    Силна си, Снеже!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....