Във късна нощ те чакам да се завърнеш,
да дойдеш и да кажеш "Мила, отвори"...
Синът ти малък спи във своето легло.
Във стаята часовник монотонно пее
тик-так, тик-так - часове, минути лее.
А аз в леглото сгушена седя
и чакам, но не мога да заспя...
Чух нещо хлопна.
Ах, дали си ти!
Сърцето ми започна да тупти.
Изтичах леко и затаих дъх.
Уви, почувствах нощния спокоен лъх...
Така ми се е сторило, изглежда...
И връщам се, изпълнена с надежда,
че всеки миг ще дойдеш ти, ще кажеш:
"Мила, отвори"
1974г.
© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.