12 feb 2008, 12:32

В очакване да се завърнеш

  Poesía
1.6K 0 6

Във късна нощ те чакам  да се завърнеш,

да дойдеш и да кажеш "Мила, отвори"...

Синът ти малък спи във своето легло.

Във стаята часовник  монотонно  пее

тик-так, тик-так - часове, минути лее.

А аз в леглото сгушена седя

и чакам, но не мога да заспя...

Чух нещо хлопна.

Ах, дали си ти!

Сърцето ми започна да тупти.

Изтичах леко и затаих дъх.

Уви, почувствах нощния спокоен лъх...

Така ми се е сторило, изглежда...

И връщам се, изпълнена с надежда,

че всеки миг ще дойдеш ти, ще кажеш:

"Мила, отвори"

1974г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Кръстанова-Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • Много убедително и вълнуващо е предадено трепетното очакване.
    Поздрав!
  • Жани,толкова е верно,че чак боли!Аплодисменти за теб!
  • Ех, Снеже...върна ме там...някога...
    с обич за теб.
  • 34 години оттогава... Дочакала си го, явно
    Поздрав за стиха и за търпението!
    "Всяка сила е постигната с търпение и време" (Балзак)
    Силна си, Снеже!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...