***
бели нишки...
по косите ми
заплита времето,
като пътища,
съзряли
неизбежното,
сресвам ги
пред огледалото
с въздишки
и сънувам
вечер детството...
детството...
във багри тъмно бели
се разлива
пред очите ми
и пее
и постила мислите
с усмивка -
парещо
в душите ни лудее...
***
Тръпнем пред
зараждащата
се година
в очакване
на по-човешкото
във нас...
да бъде пълноценна и
честита...
Да бъде път
към щастие и страст!
30.12.08
Омуртаг
© Бехрин Все права защищены