29 янв. 2012 г., 17:21

В очакване на пролетта

820 0 0
Мраз и лед сковаха земята,
замръзнаха и нашите души,
с тъга си спомняме за лятото,
за галещите слънчеви лъчи.

Очакваме с надежда пролетния вятър,
който в миг леда ще разтопи
и щъркелът - на топлината пратеник -
с крилата си ще сгрее нашите души.

Пролетта ще дойде ароматна и красива,
ще се разтвори всяка цветна пъпка,
ще се отворят и душите ни щастливи,
теменужен аромат ще следва всяка наша стъпка.

Ще зажужат пчели в разцъфналите клони,
а слънцето с усмивка ще ни гали,
тъгата със вълшебна пръчка ще прогони
и само спомен ще останат всички зимни хали.

Аз знам, че ще дочакам дъхавата пролет -
сърцето ми изпълва се с надежди;
душата ми се готви за поредния си полет,
за омаен аромат и слънчеви копнежи!

val- Валентина Цвяткова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...