Jan 29, 2012, 5:21 PM

В очакване на пролетта

813 0 0
Мраз и лед сковаха земята,
замръзнаха и нашите души,
с тъга си спомняме за лятото,
за галещите слънчеви лъчи.

Очакваме с надежда пролетния вятър,
който в миг леда ще разтопи
и щъркелът - на топлината пратеник -
с крилата си ще сгрее нашите души.

Пролетта ще дойде ароматна и красива,
ще се разтвори всяка цветна пъпка,
ще се отворят и душите ни щастливи,
теменужен аромат ще следва всяка наша стъпка.

Ще зажужат пчели в разцъфналите клони,
а слънцето с усмивка ще ни гали,
тъгата със вълшебна пръчка ще прогони
и само спомен ще останат всички зимни хали.

Аз знам, че ще дочакам дъхавата пролет -
сърцето ми изпълва се с надежди;
душата ми се готви за поредния си полет,
за омаен аромат и слънчеви копнежи!

val- Валентина Цвяткова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...