29.01.2012 г., 17:21

В очакване на пролетта

812 0 0
Мраз и лед сковаха земята,
замръзнаха и нашите души,
с тъга си спомняме за лятото,
за галещите слънчеви лъчи.

Очакваме с надежда пролетния вятър,
който в миг леда ще разтопи
и щъркелът - на топлината пратеник -
с крилата си ще сгрее нашите души.

Пролетта ще дойде ароматна и красива,
ще се разтвори всяка цветна пъпка,
ще се отворят и душите ни щастливи,
теменужен аромат ще следва всяка наша стъпка.

Ще зажужат пчели в разцъфналите клони,
а слънцето с усмивка ще ни гали,
тъгата със вълшебна пръчка ще прогони
и само спомен ще останат всички зимни хали.

Аз знам, че ще дочакам дъхавата пролет -
сърцето ми изпълва се с надежди;
душата ми се готви за поредния си полет,
за омаен аромат и слънчеви копнежи!

val- Валентина Цвяткова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...