29 ene 2012, 17:21

В очакване на пролетта

818 0 0
Мраз и лед сковаха земята,
замръзнаха и нашите души,
с тъга си спомняме за лятото,
за галещите слънчеви лъчи.

Очакваме с надежда пролетния вятър,
който в миг леда ще разтопи
и щъркелът - на топлината пратеник -
с крилата си ще сгрее нашите души.

Пролетта ще дойде ароматна и красива,
ще се разтвори всяка цветна пъпка,
ще се отворят и душите ни щастливи,
теменужен аромат ще следва всяка наша стъпка.

Ще зажужат пчели в разцъфналите клони,
а слънцето с усмивка ще ни гали,
тъгата със вълшебна пръчка ще прогони
и само спомен ще останат всички зимни хали.

Аз знам, че ще дочакам дъхавата пролет -
сърцето ми изпълва се с надежди;
душата ми се готви за поредния си полет,
за омаен аромат и слънчеви копнежи!

val- Валентина Цвяткова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...