3 мая 2025 г., 10:36

В очакване на светлината лятна

289 6 11

 

            Ще забравя мрачните сили,

            пред които отстъпвах сломен.

            Ласкав лик с очертания мили,

            само ти ще останеш у мен.

 

                          СЕРГЕЙ ЕСЕНИН 

 

                  Превод:Иван Николов,Йордан Милев 2009 г.

 

 

И да искам:желанието е невъзможно!

Да бъдем заедно пред изгрева на утрото...

Чувства надделяват. Съмнение гложди

мисълта, че още помня любов;и лудост 

 

от ехо в душата ми със стон камбанен!

Кажи, как да забравя, че очите ти бяха

за мен светла надежда! И огън запален

в който,пролетните ти чувства изтляха?

 

Как да забравя залеза на мрака, че плаче...

И сезоните още жадуват за обич и ласка?

Нима аз съм онова жално и клето сираче,

опазило писмена за двата любовни знака,

 

които изоставихме, като ненужни чувства?

Насън целувам, за сбогом топлите ти устни!

 

 

       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за Любими, Гергана!🌹
  • Да,Петя,така е...
    Благодаря за разбирането!🙏
  • Благодаря за хубавите думи,оценката и поздравите,Ангел!
  • Силно,истинско,истрадано!Поздрави,Стойчо!!!
  • Благодаря за хубавите думи,оценката и поздравите,Миночка!
    Ценя всеки коментар,който се появява на страницата ми!
    Понякога, дори и не дотам прикритите и агресивни,защото добронамерените приемаме с радост...Но трябва да се научим да оценим и тези които са, като ухапване от отровен вредител за човека и околната среда,за да добием здрава имунна защита!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...