В очакване на светлината лятна
Ще забравя мрачните сили,
пред които отстъпвах сломен.
Ласкав лик с очертания мили,
само ти ще останеш у мен.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
Превод:Иван Николов,Йордан Милев 2009 г.
И да искам:желанието е невъзможно!
Да бъдем заедно пред изгрева на утрото...
Чувства надделяват. Съмнение гложди
мисълта, че още помня любов;и лудост
от ехо в душата ми със стон камбанен!
Кажи, как да забравя, че очите ти бяха
за мен светла надежда! И огън запален
в който,пролетните ти чувства изтляха?
Как да забравя залеза на мрака, че плаче...
И сезоните още жадуват за обич и ласка?
Нима аз съм онова жално и клето сираче,
опазило писмена за двата любовни знака,
които изоставихме, като ненужни чувства?
Насън целувам, за сбогом топлите ти устни!
© Стойчо Станев All rights reserved.
