3.05.2025 г., 10:36

В очакване на светлината лятна

288 6 11

 

            Ще забравя мрачните сили,

            пред които отстъпвах сломен.

            Ласкав лик с очертания мили,

            само ти ще останеш у мен.

 

                          СЕРГЕЙ ЕСЕНИН 

 

                  Превод:Иван Николов,Йордан Милев 2009 г.

 

 

И да искам:желанието е невъзможно!

Да бъдем заедно пред изгрева на утрото...

Чувства надделяват. Съмнение гложди

мисълта, че още помня любов;и лудост 

 

от ехо в душата ми със стон камбанен!

Кажи, как да забравя, че очите ти бяха

за мен светла надежда! И огън запален

в който,пролетните ти чувства изтляха?

 

Как да забравя залеза на мрака, че плаче...

И сезоните още жадуват за обич и ласка?

Нима аз съм онова жално и клето сираче,

опазило писмена за двата любовни знака,

 

които изоставихме, като ненужни чувства?

Насън целувам, за сбогом топлите ти устни!

 

 

       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за Любими, Гергана!🌹
  • Да,Петя,така е...
    Благодаря за разбирането!🙏
  • Благодаря за хубавите думи,оценката и поздравите,Ангел!
  • Силно,истинско,истрадано!Поздрави,Стойчо!!!
  • Благодаря за хубавите думи,оценката и поздравите,Миночка!
    Ценя всеки коментар,който се появява на страницата ми!
    Понякога, дори и не дотам прикритите и агресивни,защото добронамерените приемаме с радост...Но трябва да се научим да оценим и тези които са, като ухапване от отровен вредител за човека и околната среда,за да добием здрава имунна защита!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...