В очите ми светулки

20 нояб. 2009 г., 11:11

Поэзия » Другая

870 0 3

Тия нови фенери – златни небесни очи

и росата по счупени плочки трепери,

а небето е стомна – сълзи…

По ъглите на старите къщи

свири вятърът сякаш с уста,

пък Луната капризно се мръщи

и разплита сребриста коса.

И е мокра. Невярна. И слаба.

Любопитна, измръзнала, зла.

И капризна. Полита Луната

към коравата мокра земя.

И по пътя на дългото падане

дърпа всички светли звезди

необичана, мрази Луната

тези искрени жълти очи.

Аз улавям от звездния дъжд,

своя пристан намерил в очите.

Хайде, спирай, есенен дъжд...

тези капки трият мечтите...