25 авг. 2021 г., 17:58

В очите на Бога

968 5 5

В очите на Господ света аз оглеждам,

от извори чисти все пия.

Душата възкръсва над страх и надежди.

Греха побеждавам. Живея!

 

Където опитвах гнева си невинен,

оставих в дълбокото - “Сбогом!”

За грешките плащах със сълзи рубинени,

горчиво за прошка се моля.

 

Отлитне ли болка, след съмване нощно

запалвам кандилото старо.

Човечност да пази душите ни още,

добро да отглеждат те с вяра.

 

Дори и частица да има от злото

във мисли и грешни постъпки,

дете съм в очите на Бога, защото

пак обич засявам във стъпки.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ти благодаря, Стойчо ❤️!
  • Всеки сам си носи кръста.
    Всеки има Виа Долороса...
    Поздравления за творбата, Цвете!
  • Много благодаря за сърдечните ви думи, Младене и Милена! ❤️ Трогнахте ме! Благодаря и на всички прочели!
  • Хубав и вярващ в Бога стих и човек
  • Възвишена изповед, която може да бъде написана само като резултат от преживяване, което те поставя на ръба между два свята. Единици са, които получават божествен тласък в подобни случаи. Те са божии избраници.
    Поздравявам те, Цвете!:

    "Отлитне ли болка, след съмване нощно
    запалвам кандилото старо.
    Човечност да пази душите ни още,
    добро да отглеждат те с вяра."

    Великолепно!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...