25 авг. 2021 г., 17:58

В очите на Бога

960 5 5

В очите на Господ света аз оглеждам,

от извори чисти все пия.

Душата възкръсва над страх и надежди.

Греха побеждавам. Живея!

 

Където опитвах гнева си невинен,

оставих в дълбокото - “Сбогом!”

За грешките плащах със сълзи рубинени,

горчиво за прошка се моля.

 

Отлитне ли болка, след съмване нощно

запалвам кандилото старо.

Човечност да пази душите ни още,

добро да отглеждат те с вяра.

 

Дори и частица да има от злото

във мисли и грешни постъпки,

дете съм в очите на Бога, защото

пак обич засявам във стъпки.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ти благодаря, Стойчо ❤️!
  • Всеки сам си носи кръста.
    Всеки има Виа Долороса...
    Поздравления за творбата, Цвете!
  • Много благодаря за сърдечните ви думи, Младене и Милена! ❤️ Трогнахте ме! Благодаря и на всички прочели!
  • Хубав и вярващ в Бога стих и човек
  • Възвишена изповед, която може да бъде написана само като резултат от преживяване, което те поставя на ръба между два свята. Единици са, които получават божествен тласък в подобни случаи. Те са божии избраници.
    Поздравявам те, Цвете!:

    "Отлитне ли болка, след съмване нощно
    запалвам кандилото старо.
    Човечност да пази душите ни още,
    добро да отглеждат те с вяра."

    Великолепно!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...