В очите на Господ света аз оглеждам,
от извори чисти все пия.
Душата възкръсва над страх и надежди.
Греха побеждавам. Живея!
Където опитвах гнева си невинен,
оставих в дълбокото - “Сбогом!”
За грешките плащах със сълзи рубинени,
горчиво за прошка се моля.
Отлитне ли болка, след съмване нощно
запалвам кандилото старо.
Човечност да пази душите ни още,
добро да отглеждат те с вяра.
Дори и частица да има от злото
във мисли и грешни постъпки,
дете съм в очите на Бога, защото
пак обич засявам във стъпки.
© Цветето Б. Всички права запазени