25.08.2021 г., 17:58

В очите на Бога

966 5 5

В очите на Господ света аз оглеждам,

от извори чисти все пия.

Душата възкръсва над страх и надежди.

Греха побеждавам. Живея!

 

Където опитвах гнева си невинен,

оставих в дълбокото - “Сбогом!”

За грешките плащах със сълзи рубинени,

горчиво за прошка се моля.

 

Отлитне ли болка, след съмване нощно

запалвам кандилото старо.

Човечност да пази душите ни още,

добро да отглеждат те с вяра.

 

Дори и частица да има от злото

във мисли и грешни постъпки,

дете съм в очите на Бога, защото

пак обич засявам във стъпки.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря, Стойчо ❤️!
  • Всеки сам си носи кръста.
    Всеки има Виа Долороса...
    Поздравления за творбата, Цвете!
  • Много благодаря за сърдечните ви думи, Младене и Милена! ❤️ Трогнахте ме! Благодаря и на всички прочели!
  • Хубав и вярващ в Бога стих и човек
  • Възвишена изповед, която може да бъде написана само като резултат от преживяване, което те поставя на ръба между два свята. Единици са, които получават божествен тласък в подобни случаи. Те са божии избраници.
    Поздравявам те, Цвете!:

    "Отлитне ли болка, след съмване нощно
    запалвам кандилото старо.
    Човечност да пази душите ни още,
    добро да отглеждат те с вяра."

    Великолепно!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...