2 дек. 2025 г., 19:01

В очите ти

115 1 3

Искам

да заспивам

във очите ти,

завита

с одеялото на миглите;

стоплена

от огъня в зениците,

сред спомени

и бъдещи луни.

 

Само че

студено е огнището,

в леглото спят

осиротели призраци;

а в одеялото

цъфтят освирепели

северните хищни ветрове.

 

Но щом се слеят

песента и виното,

за миг просветва

погледът ти скрит -

разпуква огънят

и миглите завиват ме;

а ти си моят

принц и мъченик.

 

И аз прегръщам

нежно

всички призраци;

И храня с обич

ледни ветрове;

За кратките секунди

на обичане

Душата ми

е птица

и небе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Каракочева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, ИнаКалина, Зои! Понякога наистина няколко секунди обич могат да накарат душата да възкръсне от смъртта на делника.
  • Понякога виждаме в хората най доброто тяхно отражение, дори когато те самите не го виждат. Но всъщност преди всичко трябва да обичаме себе си, само тогава може да ни обича някой друг...Прекрасен стих!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...