2.12.2025 г., 19:01

В очите ти

107 1 3

Искам

да заспивам

във очите ти,

завита

с одеялото на миглите;

стоплена

от огъня в зениците,

сред спомени

и бъдещи луни.

 

Само че

студено е огнището,

в леглото спят

осиротели призраци;

а в одеялото

цъфтят освирепели

северните хищни ветрове.

 

Но щом се слеят

песента и виното,

за миг просветва

погледът ти скрит -

разпуква огънят

и миглите завиват ме;

а ти си моят

принц и мъченик.

 

И аз прегръщам

нежно

всички призраци;

И храня с обич

ледни ветрове;

За кратките секунди

на обичане

Душата ми

е птица

и небе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Каракочева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Благодаря, ИнаКалина, Зои! Понякога наистина няколко секунди обич могат да накарат душата да възкръсне от смъртта на делника.
  • Понякога виждаме в хората най доброто тяхно отражение, дори когато те самите не го виждат. Но всъщност преди всичко трябва да обичаме себе си, само тогава може да ни обича някой друг...Прекрасен стих!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...