3 февр. 2008 г., 07:45

В огледалото

961 0 14

Магическото древно огледало,

обсебен дух, крещяща маска,

класическото погребално покривало,

ужасен сън или пък ласка.

 

Магическото древно огледало,

размита разтреперана гримаса,

от удари и храчки оцеляло,

проглежда през войнишка каска.

 

Магическото древно огледало

с очи от хиляди парчета,

с усмивка ведро засияло,

докосва устни в целувка слети.

 

Магическото древно огледало

с усмивка нежна се оглежда,

прекрасно голо тяло

в порив страстен се навежда.

 

В магическото древно огледало

светът минава, лъч през лупа,

любовта във стая бяла

умира, разтреперана от упор.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...