Зад маската на свойто лицемерие,
усмихвам се, забравила коя съм.
И нямам вече капчица доверие
на образа във огледалото.
Мечтите ми отдавна са на пепел,
а важните неща… забравени!
И нямам ни един свидетел,
изчезна даже този в огледалото.
И търся аз, без дъх дори останала,
един-едничък малък спомен,
да ми върне пак обратно огледалото,
съхранило моя образ!