Зад маската на свойто лицемерие,
усмихвам се, забравила коя съм.
И нямам вече капчица доверие
на образа във огледалото.
Мечтите ми отдавна са на пепел,
а важните неща… забравени!
И нямам ни един свидетел,
изчезна даже този в огледалото.
И търся аз, без дъх дори останала,
един-едничък малък спомен,
да ми върне пак обратно огледалото,
съхранило моя образ!
© Исабел Мартинес All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
