10 июл. 2025 г., 09:14

В окото на времето

230 1 2

Бързат микросекундите, бързат,

в окото на времето ще се скъсят,

ние ще бъдем ли същите, свързани

с новия облик? Смени се светът.

 

Има небесна идея на Бога

да повлияе на земния път?

Кой ще остане? Ще бъдем ли много?

Как ще изглеждаме на кръстопът.

 

Малко по-малко и ставаме други.

Може би нашата стара Земя

ще оцени по достойни заслуги

само Човечните същества?!

 

Аделина Колева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аделина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря за наблюдателния отзив, Младене.
  • Много мъдър и дълбок стих, Аделаида. Поздравявам те!
    Това което губим непрестанно в тези "забързани микросекунди" е точно човечността,
    без която се превръщаме в нищо.
    Изключително точно, вярно и ценно наблюдение!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...