Сърцето ми-

то къса се на две.

Че не мога да повярвам,

че си ми изневерил.

,,Дали тя знае?

Дали тя знае?!

Знае ли къде и с коя съм бил?“-

тревожи се природата ти на човек,

но не и съвестта ти.

Очите ти вече ми са тъмни.

Боли ме от опита ти за досег и допир.

Че не мога да приема, че си

заобичал друга.

Че си играл на любов с нея…

Не мога ли да те задържа?!

Или трябва да се отдалеча?!

Исках те близо,

прекалено близко до сърцето си,

сега те искам надалеч от себе си.

Знам.

Знам,

виждам,-

че прошка ми искаш.

Но изневярата трудно се преглъща,

а ако ти простя,

на теб отново няма да ти стигне да си с мен.

Ще искаш и на други да си във вените.

,,Дръж ме!

Не ме пускай!“

,,Тръгвай си,

не ме безпокой повече!

Ти беше всичко за мен!

Но след онази лятна нощ,

знаех, че си ми изневерил!

Като останалите мъже си!“

,,Какво значи?“

,,Че си търсил удоволствие!

Аз ще си потърся все някога сигурност

и то в лятна като онази вечер нощ!“

,,Защо?“

,,Не понасям да съм слаба!

Ще ме видиш като силна!

Ще преборя обичта за сега,

ще загърбя изневярата,

ще продължа напред,

но с тепърва зашиващо се сърце.

По-силна съм.

По-силна от теб!

И ще стана най-щастливата жена,

когато съдбата реши да ме събере

в лятна вечер като онази, в която ми изневери,

с правилния човек!“