27.08.2024 г., 7:26

В онази лятна нощ

512 0 0

Сърцето ми-

то къса се на две.

Че не мога да повярвам,

че си ми изневерил.

 

 

,,Дали тя знае?

Дали тя знае?!

Знае ли къде и с коя съм бил?“-

тревожи се природата ти на човек,

но не и съвестта ти.

 

 

Очите ти вече ми са тъмни.

Боли ме от опита ти за досег и допир.

Че не мога да приема, че си

заобичал друга.

Че си играл на любов с нея…

 

 

Не мога ли да те задържа?!

Или трябва да се отдалеча?!

Исках те близо,

прекалено близко до сърцето си,

сега те искам надалеч от себе си.

 

 

Знам.

Знам,

виждам,-

че прошка ми искаш.

Но изневярата трудно се преглъща,

а ако ти простя,

на теб отново няма да ти стигне да си с мен.

Ще искаш и на други да си във вените.

 

 

,,Дръж ме!

Не ме пускай!“

 

 

,,Тръгвай си,

не ме безпокой повече!

Ти беше всичко за мен!

Но след онази лятна нощ,

знаех, че си ми изневерил!

Като останалите мъже си!“

 

 

,,Какво значи?“

 

 

,,Че си търсил удоволствие!

Аз ще си потърся все някога сигурност

и то в лятна като онази вечер нощ!“

 

 

,,Защо?“

 

 

,,Не понасям да съм слаба!

Ще ме видиш като силна!

Ще преборя обичта за сега,

ще загърбя изневярата,

ще продължа напред,

но с тепърва зашиващо се сърце.

По-силна съм.

По-силна от теб!

И ще стана най-щастливата жена,

когато съдбата реши да ме събере

в лятна вечер като онази, в която ми изневери,

с правилния човек!“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...