4 февр. 2007 г., 10:39

В онази нощ...

1.1K 0 8
    В онази нощ, в която ти си тръгна,
    сърцето ми се раздели на две,
    стоях сама, уплашена, безпътна,
    и питах се ще мога ли без теб да продължа.

    Едната половина с болка в мен крещеше:
    остави го - нека си върви,
    а другата, уморена от молби шептеше:
    не си отивай - остани.

     След тази нощ - когато ти си тръгна,
     остана в мен една душа самотна,
     незнаеща с кого и на къде да тръгне,
     бореща се любовта и щастието да си върне. 
   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Михалева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...