4 февр. 2007 г., 10:39

В онази нощ...

1.1K 0 8
    В онази нощ, в която ти си тръгна,
    сърцето ми се раздели на две,
    стоях сама, уплашена, безпътна,
    и питах се ще мога ли без теб да продължа.

    Едната половина с болка в мен крещеше:
    остави го - нека си върви,
    а другата, уморена от молби шептеше:
    не си отивай - остани.

     След тази нощ - когато ти си тръгна,
     остана в мен една душа самотна,
     незнаеща с кого и на къде да тръгне,
     бореща се любовта и щастието да си върне. 
   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Михалева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...