4 feb 2007, 10:39

В онази нощ...

  Poesía
1.1K 0 8
    В онази нощ, в която ти си тръгна,
    сърцето ми се раздели на две,
    стоях сама, уплашена, безпътна,
    и питах се ще мога ли без теб да продължа.

    Едната половина с болка в мен крещеше:
    остави го - нека си върви,
    а другата, уморена от молби шептеше:
    не си отивай - остани.

     След тази нощ - когато ти си тръгна,
     остана в мен една душа самотна,
     незнаеща с кого и на къде да тръгне,
     бореща се любовта и щастието да си върне. 
   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...