В онази нощ, в която ти си тръгна,
сърцето ми се раздели на две,
стоях сама, уплашена, безпътна,
и питах се ще мога ли без теб да продължа.
Едната половина с болка в мен крещеше:
остави го - нека си върви,
а другата, уморена от молби шептеше:
не си отивай - остани.
След тази нощ - когато ти си тръгна,
остана в мен една душа самотна,
незнаеща с кого и на къде да тръгне,
бореща се любовта и щастието да си върне.