Feb 4, 2007, 10:39 AM

В онази нощ...

  Poetry
1K 0 8
    В онази нощ, в която ти си тръгна,
    сърцето ми се раздели на две,
    стоях сама, уплашена, безпътна,
    и питах се ще мога ли без теб да продължа.

    Едната половина с болка в мен крещеше:
    остави го - нека си върви,
    а другата, уморена от молби шептеше:
    не си отивай - остани.

     След тази нощ - когато ти си тръгна,
     остана в мен една душа самотна,
     незнаеща с кого и на къде да тръгне,
     бореща се любовта и щастието да си върне. 
   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...