4.02.2007 г., 10:39

В онази нощ...

1.1K 0 8
    В онази нощ, в която ти си тръгна,
    сърцето ми се раздели на две,
    стоях сама, уплашена, безпътна,
    и питах се ще мога ли без теб да продължа.

    Едната половина с болка в мен крещеше:
    остави го - нека си върви,
    а другата, уморена от молби шептеше:
    не си отивай - остани.

     След тази нощ - когато ти си тръгна,
     остана в мен една душа самотна,
     незнаеща с кого и на къде да тръгне,
     бореща се любовта и щастието да си върне. 
   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...