2 апр. 2017 г., 22:03

В онези времена 

  Поэзия » Оды и поэмы
638 0 0
Съдбовен ден, подаден знак -
присъствието мъжко бе на почит.
Да бъдеш джентълмен и кавалер
за дамите бе благодат,
а за мъжете - нежност и галант.
В онези стари и безгрижни дни
живееха без дом двамина старци -
добри и до безкрайност честни.
Не кражби, не подлост, не пари
тях влечаха ги, а любовта!
Обичаха се искрено, макар без дом,
макар, че синовете им ги нямаше - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Станчева Все права защищены

"А що е то човекът без галантност, без да кавалерства, но с пари?
Той - човекът - би бил пуст отвътре, би забравил що е то - щастлив!"

Предложения
: ??:??