13 мая 2019 г., 08:19

В онова кафене 

  Поэзия
1324 5 8

Нежност си.
А дори и не сме се докоснали.
След Големия дъжд.
В онова кафене със въпросите.
 
И доверие.
А едва сме познали фенерите,
под които на залезно
да приседнем, встрани от алеите.

 

И си разговор.
От прозореца на душата ми.
Подари ми цветя.
Не наистина. Но в очакване

 

да си ти
се огледах в очите ти
и по твойте черти
разпознах, че за теб писах стихове.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??