В онова кафене
Нежност си.
А дори и не сме се докоснали.
След Големия дъжд.
В онова кафене със въпросите.
И доверие.
А едва сме познали фенерите,
под които на залезно
да приседнем, встрани от алеите.
И си разговор.
От прозореца на душата ми.
Подари ми цветя.
Не наистина. Но в очакване
да си ти
се огледах в очите ти
и по твойте черти
разпознах, че за теб писах стихове.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
