13.05.2019 г., 8:19 ч.

В онова кафене 

  Поезия
1307 5 8

Нежност си.
А дори и не сме се докоснали.
След Големия дъжд.
В онова кафене със въпросите.
 
И доверие.
А едва сме познали фенерите,
под които на залезно
да приседнем, встрани от алеите.

 

И си разговор.
От прозореца на душата ми.
Подари ми цветя.
Не наистина. Но в очакване

 

да си ти
се огледах в очите ти
и по твойте черти
разпознах, че за теб писах стихове.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??