2 мая 2024 г., 12:37

В онзи най-печален ден

561 0 0

В онзи скръбен, най-печален ден,

мой Господи оставил небесата,

безжалостно и грубо унизен,

със хули те засипваше тълпата.

 

С презрение и ярост нечовешка,

пребиха Те със бич и със омраза.

И продължиха с подигравки и насмешка

да бълват зло избухнало в зараза.

 

До апогея на човешкото падение,

Ти пи от чашата на яростния гняв.

Посрещна зверското презрение

и гледаше спокоен, гледаше без страх.

 

Кръвта Ти пръскаше лицата,

разкъсали плътта Ти без покой.

Попиха Твоите думи в небесата:

Грехът им не зачитай Татко Мой.

 

И ударът разцепи хълмът с чук,

пиронът до сърцето Те прониза.

Ти агне жертвено отново не издаде звук,

кръвта опръска мръсната ни риза.

 

В най-страшния и мрачен час

не закъсня и болката от самотата.

Ти победи жестоката ѝ власт,

смъртта Ти ни спаси от тъмнината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...