2 may 2024, 12:37

В онзи най-печален ден

  Poesía
558 0 0

В онзи скръбен, най-печален ден,

мой Господи оставил небесата,

безжалостно и грубо унизен,

със хули те засипваше тълпата.

 

С презрение и ярост нечовешка,

пребиха Те със бич и със омраза.

И продължиха с подигравки и насмешка

да бълват зло избухнало в зараза.

 

До апогея на човешкото падение,

Ти пи от чашата на яростния гняв.

Посрещна зверското презрение

и гледаше спокоен, гледаше без страх.

 

Кръвта Ти пръскаше лицата,

разкъсали плътта Ти без покой.

Попиха Твоите думи в небесата:

Грехът им не зачитай Татко Мой.

 

И ударът разцепи хълмът с чук,

пиронът до сърцето Те прониза.

Ти агне жертвено отново не издаде звук,

кръвта опръска мръсната ни риза.

 

В най-страшния и мрачен час

не закъсня и болката от самотата.

Ти победи жестоката ѝ власт,

смъртта Ти ни спаси от тъмнината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...