Сълзите от обич и болка за него
превръщат се в перли на наниз красив,
а усмивките, дето събират мечтите,
изпепеляват тъгата като сутрешен еликсир.

Друг си в очите ми вече,
но продължавам да чакам това-
да стоплиш двете малки крачета,
измръзнали от страх и самота.

Хванал юздите на грешния вятър,
разтърсвам покоя ти с буря и вик -
фалшив герой ли си в този театър
или смешник с душа на самотник?

Протягам длани прозрачни, студени
да погаля сърцето ти, “мило”.
Имам ли право все още да искам
с любов да ме обгърнеш “на живо”?