5 апр. 2012 г., 17:10

В отпечатък на птица безкрила

931 0 12

В отпечатък на птица безкрила

 

Усойни оврази бразди буренакът.

Трънаци и троскот разчиствам нерад.

Разплискват реки, босоноги, в сумрака

горчиво задъхан, злочест водопад.

 

Бродерия ледна нощта дооплита.

Напусто вилнеят ранени звезди –

нагризват до смърт бледолунната пита,

оставят болезнени, сиви следи.

 

И сам, и кървящ, и неистово скръбен,

се лутам тревожен, смразяващо слаб.

Животът ме гледа, ревниво озъбен,

със взор ненаситен, свирепо злорад.

 

Снова в отпечатък на птица безкрила –

ни жив, ни умрял във извечната зима.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно!
  • Носим си отпечатъка на родолюбивия избор, да живеем в България. където - "Като няма пракопсия-плюл съм в тая орисия"
    Харесва ми! Има мъка и надеждата - тя да доведе до просветление.
    Научих нещо за кърлежите. Когато се наядат,някои се пускат от гостоприемника,но повечето си висят много дълго време.
    Честито възкресение Плами!
  • Силно...
  • Хубаво стихо! Насищаш с такова настроение, че...бррррр!
    Затова ето още един възможен финал, поне на мен така ми действат Диханията ти
    На Рилски дихания бързо отварям
    и виждам очите на гордия свят,
    в лазура безбрежен за миг се разтварям
    И ето ме - пак съм щастлив и богат
    Поздравления, Плами!


  • Браво, Плами! Силен сонет, наситен със символика. Вариантът с "вълчи следи" ми хареса повече

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...