В отпечатък на птица безкрила
Усойни оврази бразди буренакът.
Трънаци и троскот разчиствам нерад.
Разплискват реки, босоноги, в сумрака
горчиво задъхан, злочест водопад.
Бродерия ледна нощта дооплита.
Напусто вилнеят ранени звезди –
нагризват до смърт бледолунната пита,
оставят болезнени, сиви следи.
И сам, и кървящ, и неистово скръбен,
се лутам тревожен, смразяващо слаб.
Животът ме гледа, ревниво озъбен, ...