Apr 5, 2012, 5:10 PM

В отпечатък на птица безкрила

933 0 12

В отпечатък на птица безкрила

 

Усойни оврази бразди буренакът.

Трънаци и троскот разчиствам нерад.

Разплискват реки, босоноги, в сумрака

горчиво задъхан, злочест водопад.

 

Бродерия ледна нощта дооплита.

Напусто вилнеят ранени звезди –

нагризват до смърт бледолунната пита,

оставят болезнени, сиви следи.

 

И сам, и кървящ, и неистово скръбен,

се лутам тревожен, смразяващо слаб.

Животът ме гледа, ревниво озъбен,

със взор ненаситен, свирепо злорад.

 

Снова в отпечатък на птица безкрила –

ни жив, ни умрял във извечната зима.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно!
  • Носим си отпечатъка на родолюбивия избор, да живеем в България. където - "Като няма пракопсия-плюл съм в тая орисия"
    Харесва ми! Има мъка и надеждата - тя да доведе до просветление.
    Научих нещо за кърлежите. Когато се наядат,някои се пускат от гостоприемника,но повечето си висят много дълго време.
    Честито възкресение Плами!
  • Силно...
  • Хубаво стихо! Насищаш с такова настроение, че...бррррр!
    Затова ето още един възможен финал, поне на мен така ми действат Диханията ти
    На Рилски дихания бързо отварям
    и виждам очите на гордия свят,
    в лазура безбрежен за миг се разтварям
    И ето ме - пак съм щастлив и богат
    Поздравления, Плами!


  • Браво, Плами! Силен сонет, наситен със символика. Вариантът с "вълчи следи" ми хареса повече

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...