5.04.2012 г., 17:10

В отпечатък на птица безкрила

930 0 12

В отпечатък на птица безкрила

 

Усойни оврази бразди буренакът.

Трънаци и троскот разчиствам нерад.

Разплискват реки, босоноги, в сумрака

горчиво задъхан, злочест водопад.

 

Бродерия ледна нощта дооплита.

Напусто вилнеят ранени звезди –

нагризват до смърт бледолунната пита,

оставят болезнени, сиви следи.

 

И сам, и кървящ, и неистово скръбен,

се лутам тревожен, смразяващо слаб.

Животът ме гледа, ревниво озъбен,

със взор ненаситен, свирепо злорад.

 

Снова в отпечатък на птица безкрила –

ни жив, ни умрял във извечната зима.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно!
  • Носим си отпечатъка на родолюбивия избор, да живеем в България. където - "Като няма пракопсия-плюл съм в тая орисия"
    Харесва ми! Има мъка и надеждата - тя да доведе до просветление.
    Научих нещо за кърлежите. Когато се наядат,някои се пускат от гостоприемника,но повечето си висят много дълго време.
    Честито възкресение Плами!
  • Силно...
  • Хубаво стихо! Насищаш с такова настроение, че...бррррр!
    Затова ето още един възможен финал, поне на мен така ми действат Диханията ти
    На Рилски дихания бързо отварям
    и виждам очите на гордия свят,
    в лазура безбрежен за миг се разтварям
    И ето ме - пак съм щастлив и богат
    Поздравления, Плами!


  • Браво, Плами! Силен сонет, наситен със символика. Вариантът с "вълчи следи" ми хареса повече

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...