в отраженията на красиви залези...
с боси крачета,
по скалите оставяме дири,
от изсъхнали ручеи
пием вода...
ненаситни на залези,
за изгрев мечтаем,
минават сезоните,
изниква, увяхва трева...
излитат годините,
пърхащи яребици,
растат малчуганите,
дивна съдба...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Коев Все права защищены