В ПАМЕТ

Поэзия

852 0 13

В памет на един познат...

Отиде си от този свят... бездихан,

едва на двадесет и четири лета.

След теб остана глуха истината

и светъл спомен за несбъднати неща.

Единствени от негролога се усмихват

две красиви, перлени очи,

но теб те няма, а времето подтиска.

Без теб е самота. Боли...

И мислено на гроба ти полагам

цветя и няколко обречени сълзи.

Тъгувам и тайно се надявам,

че си добре, където и да си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Aneta_kz (Анета)

Поклон!

2007-10-14T00:15:44+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Явно си го изпитала!
Благодаря ти!
Прегръщам те!

2007-10-12T09:36:22+03:00
Apaika (Арлина)

В тъгата и болката се крият свещени истини!Не бягай от тях-изживей ги!И тогава рани няма да има-само познание!Повярвай ми...знам какво говоря!

2007-10-12T00:13:51+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Благодаря ви Светла и Арлина!
Арлина,понякога тъгата е необяснимост,която
не можем да избегнем и преодолеем,докато
времето не заздравее раните в душата..
А когато това става,всичко се превръща
в болезнен спомен,
Още веднъж благодаря на всички!

2007-10-12T00:05:04+03:00
Apaika (Арлина)

"Смъртта дарява ни с крила,наместо рамене,за да избегнем падащия мрак!"
Нищо не си отива безвъзвратно!Защо тъжите,че някой е тръгнал на път?!?

2007-10-11T21:44:06+03:00