11 oct 2007, 10:22

В ПАМЕТ

  Poesía
854 0 13


В памет на един познат...

Отиде си от този свят... бездихан,

едва на двадесет и четири лета.

След теб остана глуха истината

и светъл спомен за несбъднати неща.

Единствени от негролога се усмихват

две красиви, перлени очи,

но теб те няма, а времето подтиска.

Без теб е самота. Боли...


И мислено на гроба ти полагам

цветя и няколко обречени сълзи.

Тъгувам и тайно се надявам,

че си добре, където и да си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поклон!
  • Явно си го изпитала!
    Благодаря ти!
    Прегръщам те!
  • В тъгата и болката се крият свещени истини!Не бягай от тях-изживей ги!И тогава рани няма да има-само познание!Повярвай ми...знам какво говоря!
  • Благодаря ви Светла и Арлина!
    Арлина,понякога тъгата е необяснимост,която
    не можем да избегнем и преодолеем,докато
    времето не заздравее раните в душата..
    А когато това става,всичко се превръща
    в болезнен спомен,
    Още веднъж благодаря на всички!
  • "Смъртта дарява ни с крила,наместо рамене,за да избегнем падащия мрак!"
    Нищо не си отива безвъзвратно!Защо тъжите,че някой е тръгнал на път?!?

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...