byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Oct 11, 2007, 10:22 AM

В ПАМЕТ 

  Poetry
724 0 13


В памет на един познат...

Отиде си от този свят... бездихан,

едва на двадесет и четири лета.

След теб остана глуха истината

и светъл спомен за несбъднати неща.

Единствени от негролога се усмихват

две красиви, перлени очи,

но теб те няма, а времето подтиска.

Без теб е самота. Боли...


И мислено на гроба ти полагам

цветя и няколко обречени сълзи.

Тъгувам и тайно се надявам,

че си добре, където и да си.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поклон!
  • Явно си го изпитала!
    Благодаря ти!
    Прегръщам те!
  • В тъгата и болката се крият свещени истини!Не бягай от тях-изживей ги!И тогава рани няма да има-само познание!Повярвай ми...знам какво говоря!
  • Благодаря ви Светла и Арлина!
    Арлина,понякога тъгата е необяснимост,която
    не можем да избегнем и преодолеем,докато
    времето не заздравее раните в душата..
    А когато това става,всичко се превръща
    в болезнен спомен,
    Още веднъж благодаря на всички!
  • "Смъртта дарява ни с крила,наместо рамене,за да избегнем падащия мрак!"
    Нищо не си отива безвъзвратно!Защо тъжите,че някой е тръгнал на път?!?
  • Много благодаря на всички!
  • С теб е,щом е в мислите и спомените ти,а това е богатство,не мислиш ли,Буболече?!
  • Тъжно, много тъжно...
  • Поклон!
  • Поклон!!!
  • Поклон пред паметта му!
  • Натъжи ме много!
    Понякога необяснимо и несправедливо си отиват млади хора!
  • Поклон!!!
Random works
: ??:??