Oct 11, 2007, 10:22 AM

В ПАМЕТ

  Poetry
850 0 13


В памет на един познат...

Отиде си от този свят... бездихан,

едва на двадесет и четири лета.

След теб остана глуха истината

и светъл спомен за несбъднати неща.

Единствени от негролога се усмихват

две красиви, перлени очи,

но теб те няма, а времето подтиска.

Без теб е самота. Боли...


И мислено на гроба ти полагам

цветя и няколко обречени сълзи.

Тъгувам и тайно се надявам,

че си добре, където и да си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поклон!
  • Явно си го изпитала!
    Благодаря ти!
    Прегръщам те!
  • В тъгата и болката се крият свещени истини!Не бягай от тях-изживей ги!И тогава рани няма да има-само познание!Повярвай ми...знам какво говоря!
  • Благодаря ви Светла и Арлина!
    Арлина,понякога тъгата е необяснимост,която
    не можем да избегнем и преодолеем,докато
    времето не заздравее раните в душата..
    А когато това става,всичко се превръща
    в болезнен спомен,
    Още веднъж благодаря на всички!
  • "Смъртта дарява ни с крила,наместо рамене,за да избегнем падащия мрак!"
    Нищо не си отива безвъзвратно!Защо тъжите,че някой е тръгнал на път?!?

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...