В ПАМЕТ
В памет на един познат...
Отиде си от този свят... бездихан,
едва на двадесет и четири лета.
След теб остана глуха истината
и светъл спомен за несбъднати неща.
Единствени от негролога се усмихват
две красиви, перлени очи,
но теб те няма, а времето подтиска.
Без теб е самота. Боли...
И мислено на гроба ти полагам
цветя и няколко обречени сълзи.
Тъгувам и тайно се надявам,
че си добре, където и да си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
