Крием се всички под черни одежди
Плачем бодлите на своите рози.
Господи, ти накъде ни отвеждаш
Когато и Рая проклинаме грозно?
Люлеем се бавно по тъмни секунди
Броим до омраза ,а чакаме обич
Злото е зло, само щом е присъда
То бори теб. Ти за него се бориш.
Тихо.
Целувай пръстта под нозете.
Сбирай във шепи от въздуха нощем.
Ако звездите успяват да светят
Взимай една. И обичай живота.
Времето бавно върви срещу тебе
Всяко стъпало е крачка към края
Ако земята с небето се слее
Пак ли във себе си само
ще вярваш?
© Деница Гарелова Все права защищены