28 мар. 2012 г., 01:28

В памет на Добромир Тонев 

  Поэзия » Другая
1083 0 16

                           "Разтвориш ли ръцете за прегръдка,

                             ти вече си удобен за разпятие..."

                                                        Добромир Тонев

 

Възседнал някакъв дъждовен облак,

в отвъдното си. И редиш куплети.

А вятърът - неканен гост на гроба,

засипва с прах смълчаните букети.

 

И болката е непосилно тежка...

Превръща ни в мишена за разпятие.

Вървим по път, застлан със чужди грешки.

И злото е действително понятие.

 

Целувките са всъщност дар от Юда.

В прегръдките спотайва се омраза.

 

Но щом гласът ти съвестта ни буди,

не си живял, не си творил напразно!

 

 

Стихотворението е наградено на Конкурса В памет на Добромир Тонев -на 24.03.2012г.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??