Mar 28, 2012, 1:28 AM

В памет на Добромир Тонев 

  Poetry » Other
1178 0 16

                           "Разтвориш ли ръцете за прегръдка,

                             ти вече си удобен за разпятие..."

                                                        Добромир Тонев

 

Възседнал някакъв дъждовен облак,

в отвъдното си. И редиш куплети.

А вятърът - неканен гост на гроба,

засипва с прах смълчаните букети.

 

И болката е непосилно тежка...

Превръща ни в мишена за разпятие.

Вървим по път, застлан със чужди грешки.

И злото е действително понятие.

 

Целувките са всъщност дар от Юда.

В прегръдките спотайва се омраза.

 

Но щом гласът ти съвестта ни буди,

не си живял, не си творил напразно!

 

 

Стихотворението е наградено на Конкурса В памет на Добромир Тонев -на 24.03.2012г.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??