В памет на Добромир Тонев
"Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие..."
Добромир Тонев
Възседнал някакъв дъждовен облак,
в отвъдното си. И редиш куплети.
А вятърът - неканен гост на гроба,
засипва с прах смълчаните букети.
И болката е непосилно тежка...
Превръща ни в мишена за разпятие.
Вървим по път, застлан със чужди грешки.
И злото е действително понятие.
Целувките са всъщност дар от Юда.
В прегръдките спотайва се омраза.
Но щом гласът ти съвестта ни буди,
не си живял, не си творил напразно!
Стихотворението е наградено на Конкурса В памет на Добромир Тонев -на 24.03.2012г.
© Бианка Габровска All rights reserved.
