6 нояб. 2013 г., 11:49

В памет на две дървета 

  Поэзия
941 0 17
Дърветата, големите дървета –
отсечени! От много хладна брадва.
Харесвах ги, обичах ги и двете.
И колко е жестоко, че ги няма.
Оставили са толкова пространство!
Градинката е зейнала от липса.
Стъписващо усещане за празно
във този земен кът – и в мойте мисли.
Градът е променен, ала нехае,
забравил е за двете си дървета.
А мен хаплива мъка ме дълбае:
сега съм с две мълчания по-беден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Предложения
: ??:??