В памет на две дървета
Дърветата, големите дървета –
отсечени! От много хладна брадва.
Харесвах ги, обичах ги и двете.
И колко е жестоко, че ги няма.
Оставили са толкова пространство!
Градинката е зейнала от липса.
Стъписващо усещане за празно
във този земен кът – и в мойте мисли.
Градът е променен, ала нехае,
забравил е за двете си дървета.
А мен хаплива мъка ме дълбае:
сега съм с две мълчания по-беден.
Довечера, прибирайки се вкъщи,
когато пак сърдечно те прегърна,
една печална нотка във гласа ми
за тези две дървета ще въздъхне.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
