22 авг. 2009 г., 17:53

В памет на Ива {Липсваш ни}

984 0 3

В памет на Ива!

САМО НА 20 ГОДИНИ!
27.07.2009

В памет на теб, приятелко, пиша това,
за теб, за нас, за твойта несправедлива съдба!
Ужасно липсваш ни и страдаме
и с последни сили казваме ти ний "Обичаме те!".
За части от секундата ни ти напусна
и кариерата си на звезда прекъсна!
Дните нижат се бързо, неусетно
и все повече си спомням миговете - заедно!
Чувството на загуба е много тежко
и не искаме да кажем сбогом - за последно!
Висяща черна лента ускорява ударите на сърцето
и виждам твоята усмивка на лицето.
Но не пред мен, а на стена със надпис "Скръбна вест",
а твойта смърт тежи на чужда съвест!
Почивай в мир, Иве!

 

Тя беше едно слънчице - красиво и приветливо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Табакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...